МАЛЦИНСТВО̀, мн. -а̀, ср. 1. Само ед. По-малка част, по-малък брой от лицата в дадена група от група хора, общество и под., по отношение на останалата по-голяма част. Противоп. мнозинство. Как още е възможно малцинството, нищожното малцинство, да владее над грамадното множество, от труда на което се крепи обществото? Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37. Недоволните от новото положение боляри един по един минуваха към Светослава. Едно малцинство от тях остана само привързано на гърците, скришно. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 196.
2. Етническа група, която в дадена държава представлява малочислено общество и се отличава по произход, език, вероизповедание и др. от основния етнически тип население. Населението [в Добруджа] е разнородно и пъстро: ромъни от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски татари, руски преселници от всевъзможни секти.. Но сред тия малцинства .. стои едно здраво и жизнено население. Й. Йовков, Разк. I, 179-180. От всички малцинства в Александрия най-голямо е това на гърците —150 000 души. Ив. Мирски, ПДЗ, 162.