МАЛЧУГА̀Н м. Разг. Гальов. 1. Малко дете, обикн. момче. Местата из парка, където Олга се застояваше, бяха площадките, дето играеха малки деца, а майките се навъртаха на близо, .., разговаряха помежду си и всяка наблюдаваше своя малчуган. Б. Болгар, Б, 130. Двамата малчугани — Асен и Петър — бяха големи закачки, биеха се както помежду си, така и с чуждите деца. Сл. Трънски, Н, 134. По-големите момчета не лудуваха толкова, а събрани на купчинки, се смееха на малчуганите, препираха се. П. Проданов, С, 24.
2. Юноша. — Тогава аз бях — на колко години бях тогава ? — Да, аз бях 11-12-годишен малчуган и не разбирах нищо. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 21. За отговорник на групата бил назначен тринадесетгодишният малчуган Стоян Костов — приятел на Иванка. Сл. Трънски, Н, 477.