МА̀МНИЦА1 ж. Диал. Вещица1, магьосница; вещерица1, бродница. — Стига си се ветреела на чардака, стига си пазила хубостта си... Добре че има кой да те храни! — Мамо! — Мамници да те омаят! Аз вече не съм ти майка. Станала си за смях в селото. Къщата ни посрами с твойте лекотии. К. Петканов, Х, 38. Вещиците се наричат от народа различно: магесници, бродници, понеже бродят нощно време по вирове и пусти воденици, мамници и билярки. БР, 1931, кн. 6, 205.
МА̀МНИЦА2 ж. Диал. Нощна пеперуда; вещица2, вещерица2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.