МАМУ̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мамут или от мамут; мамонтов. Заел най-голямата и най-добре отоплената пещера, застлал пода с мамутови и мечешки кожи, поставил за пазачи пред отвора два най-свирепи вълка и почнал да управлява селището, както той намери за добре. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 924, 1. При разкопки на брега на Дон .. археолози са открили останки от едно жилище, обитавано по време на старокаменния период. Основите му са укрепени с мамутови кости и с насипи от пръст. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
◊ Мамутово дърво. Секвоя; мамонтово дърво. Известно по своята дълбока старост и фантастични размери дърво е секвоята или както в Калифорния я наричат мамутово дърво. ВН, 1958, бр. 2281, 4.