МА̀МЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Членувано или в съчет. с притеж. местоим. Умал. от мама1; майче, маминка, мамичка. — Звъни се! — казва мамчето, без да вдига глава от интересната „Папеса Йоана“. — Чух! — отвръща ѝ таткото, задълбочен в своя „Спорт“. Тарас, СГ, 38.