МА̀МЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Крия или изопачавам истината пред някого, обикн. за да постигна облаги, изгода за себе си; лъжа. Всяка година, .., при нея [Ицовица] отиваше Миро, деверът ѝ, с всички тефтери от магазина. Предаваше ѝ той сметките, .., и всяка година записваше по няколко стотин лири на нейно име, като неин дял от печалбите. Какъвто си беше Миро, тя знаеше, че я мами, но беше доволна и на толкова. Д. Талев, ПК, 608-609. — Имай само късмет да ме мамиш! Да си прикътала от билките на онази нейде. С огън ще те облея цяла! П. Тодоров, Избр. пр II, 228. Баташки е незаменим!... Изнудва, краде и мами всичко живо, но така, че фирмата все пак има полза от него. Д. Димов, Т, 343.
2. С думи или постъпки създавам невярна, лъжлива представа у някого за нещо или за себе си; заблуждавам, лъжа. — Не се опитвайте да ме мамите! — пресече ме той живо. — Та аз съм лекар. В ръцете ми са угаснали стотици живота, все от същото — проклетия дух на Хирошима! П. Бобев, К, 63. Август живееше с илюзии, че помага на хората, .., но само ги мамеше, водеше ги от една лъжа в друга. А. Гуляшки, Л, 56. До днес Пиралков беше показвал само усмивката си — и с тая усмивка мамеше хората; също тъй измамни бяха сълзите му. А. Наковски, МПП, 233. // Ставам причина някой да придобие невярна представа за нещо; подвеждам, подлъгвам. Нека не ни мами фактът, че почти във всяко село имаме училище. Ас. Златаров, Избр. съч., II, 277. Ставаше дума за всичко: за тропическите гори, .., за пустинята и за миражите, които мамят загубените кервани. Й. Йовков, Разк. II, 11.
3. Залъгвам. А кой не знае, че най-лесно се спечелват и мамят детските сърца? Р, 1927, бр. 255, 2.
4. Прен. Силно привличам, притеглям към себе си някого или нещо. Шибил ясно виждаше две очи, .., една усмивка, която мами. Й. Йовков, СЛ, 14. И ако строгият Лука я плашеше, синеокият Деян мамеше погледа ѝ до прехласване. А. Христофоров, А, 270. Погледът му този път не се задържа в чуждия двор, защото наковалните кънтяха и пееха, и го мамеха към себе си. Й. Радичков, СР, 142. Само моравосиният пояс на Родопа, .., мамеше погледа като предел за към друг по-хубав свят. Ст. Загорчинов, ДП, 421. Но ето — / капките едреят... / Не, туй са бликнали струи на изворче... / Шуми и пее. / Как мами то / — ръце простри... В. Андреев, ПП, 79.
5. Викам, зова, приканвам към, при себе си животно, птица, като издавам специален характерен звук, придружен понякога с някакъв жест. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, .., хранеше кокошките, .., и когато ги мамеше, гласът ѝ се чуваше по цялата махала. Елин Пелин, Съч. III, 13. С протегнати ръце [Бодко] високо извика: — Гоги, на̀, на̀! Той никога през живота си не беше мамил малки животни сред полето. В. Ченков, СНД, 19. — Пшт, пшт, пшт... — мамеше я [овцата] Алипия, извади от шарената си тъкана торба трохи и ѝ ги даде на дланта си. Й. Йовков, АМГ, 130. Женски глас мамеше кокошки: „Цррр! Цррр!“. Й. Радичков, СР, 142.
6. Диал. Чрез вада, канал, ров или тръби хващам вода от река, извор и др., да потече към определено място; докарвам2, довеждам. Бразда си правя, / вода си мамя, / ще си повадя до два загона, / до два загона всякякво цвете. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 48. мамя се. I. Страд. от мамя в 1, 2, 5 и 6 знач. II. Взаим. от мамя в 1 и 2 знач. Колкото Леон и Копа да разместваха крилата си, .., колкото и да се мамеха един друг с разместване на запасната конница и пехота, сражението, както винаги, се разви съвсем не така, както го очакваха и го желаеха началниците. Й. Вълчев, СКН, 158.
МА̀МЯ СЕ несв., непрех. 1. Създавам си невярна представа, погрешно мнение за някого или нещо; заблуждавам се, лъжа се. Но старият ловец не се мамеше. Той знаеше, че покачването на температурата в такова време, значи нов и обилен снеговалеж. Ем. Станев, ПЕГ, 30. Може и да се мамя, ала така ми се струва, много християнска кръв ще се лее. Ст. Загорчинов, ДП, 30. — Ако си въобразявате, че не съм мислил по този въпрос, вие просто се мамите! А. Гуляшки, ДМС, 110. — Познавам законите и основанието, но още по-добре познавам, че вие се мамите страшно. Ив. Вазов, Съч. VI, 79.
2. Надявам се нещо, за което съществува твърде малка възможност да се случи, да се осъществи; лъжа се. Имаше и такива като мене. Аз се мамех от надеждата да видя княза, а те — от болярската милостиня. М. Смилова, ДСВ, 180. Аз често се мамя по такива неща, които, да речем, не могат да се случат. М. Смилова, ДСВ, 244. Момичето се мамеше, че ще го вземат на работа.