МАНА̀РКА ж. Диал. Умал. от манара; манарче, манарчица, брадвичка, секирка, топорче, балтийка. В нивата му кичеста круша, на крушата му ѝ люлчица, у люлчицата ѝ момченце като ясно звънченце; на лева му страна манарка, на пояс ѝ цафарка, на рамце му, подкован карлик. СбНУ ХV, 13.