МАНА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от манара; манарка, манарчица, брадвичка, балтийка, топорче. Аз клъцках с манарчето вършини на дръвника, внасях ги вкъщи, .., притурях и подклаждах огнището. Ст. Даскалов, БП, 60. Другият овчар, .., с торба през рамо и манарче, окачено на лявата ръка, се беше облегнал на дългата си шарена тояга и го гледаше смръщено и присмехулно. П. Здравков, НД, 126.