МАНА̀РЧИЦА ж. Диал. Умал. от манара; манарче, манарка, брадвичка, топорче, балтийка. Божа майка отромоня: / „Ако върви, нека върви [стадото], / напред тях йе святи Гьорги, / в лява ръка ведро носи, / а в десница — манарчица“. Нар. пес., СбАИ, 174.
