МАНАСТЍР1 м. 1. Църк. Основна форма на религиозен живот на монашеството в християнството, исляма, будизма и индуизма.
2. Комплекс от черква, жилища за монаси или монахини и други стопански сгради, обикн. уединени в планина или извън населено място; обител. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден, .. И богомолците от деветте села на широката котловина, .., прииждаха да се черкуват в стария манастир. Елин Пелин, Съч. VI, 45. Злата Секулева .. ходеше много по църкви и манастири. Д. Талев, И, 491. Тук-там из склоновете, .., се мяркат кипарисови горички, черни под ярката светлина, с бели каменни манастири сред тях. К. Константинов, ПЗ, 207. Към огнищата, в които все още е мъждеела искрата на народната свяст, трябва да отнесем манастирите. Б. Пенев, НБВ, 41. Имат майка мила сина, / мила сина Костадина, / промени го, накити го, / .., / закачи му сребрен дивит, / да прати го на манастир, / да ти учит бела книга, / да ти пишит църно писмо. Нар. пес., СбБрМ, 501. Със свой псалтир в чужди манастир не ходи. П. Р. Славейков, БП II, 143.
◊ Киновиен манастир. Спец. Манастир, в който всичко е общо, монасите обядват заедно и не притежават нищо свое.
> Изпращам / изпратя (отпращам / отпратя) в манастир някого. Разг. Обикн. за жена в миналото — принудително заставям някого да стане монах (монахиня); покалугерявам се. Пращам / пратя някого на манастира да суши дренки. Диал. Забранявам (на поп) да извършва служба; аргосвам.
— От гр. μαναστἡρι. — Друга (разг.) форма: монастѝр.
МАНАСТЍР2 м. Диал. Неожъната част от нива, около която всичко останало е ожънато. Да женете наред, да не оставете манастире! БД I, 113.