МАНАСТЍРИЩЕ, мн. -а, ср. Място, местност, където е имало манастир. Манастирището е на един рид всред гъста букова кория. П. Росен, ВПШ, 111. В манастирището срещу гората се наместиха командирите на въстаниците. А. Каралийчев, НЧ, 111.

— Друга (разг.) форма: монастѝрище.


Източник: Речник на българския език (онлайн)