МАНАСТЍРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от манастир1. Свети Кирик Апотеонски бил отдавна заселен в този край — още от времето, когато на завоя на река Пребийница, .., е било построено манастирчето с църквица. Я. Антов, ЕМ, 12. На север от Сопот, току под сянката на гордата Амбарица, се гуши бедно манастирче. Г. Русафов, ИТБД, 11. Гледам светицата в здраченото и полупорутено манастирче, гледам и отрупаните с дарове златни ръце. Д. Дамянов, ПИЩ, 112. Няколко манастирчета се тулеха в прохладните сенки на леса. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 37.
— Друга (разг.) форма: монастѝрче.