МАНА̀Ф м. Простонар. Манафин; манафец. Праща манафа Ялила / да вика Ялил момите, / .. / Па ги заведе, поведе, / на Бърдене ги заведе. Нар. пес., СбВСт, 345. Турци са глави дигнали / и втората вяра черкези, / и третя вяра манафи, / тръгнали роби да робят. Нар. пес., СбВСт, 68.