МАНА̀ФИН, мн. мана̀фи, м. 1. Диал. Турчин, който произхожда от някои области на Мала Азия; манаф. — Не искам да стана жертва на някой турски куршум или да загина от ятагана на някой манафин. Д. Спространов, С, 357. Спряха писъците, изчезнаха разбойниците и даалиите. През Казънлъшко престанаха да минават анадолски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората. П. Константинов, ПИГ, 82. // Разш. Простонар. Грубо. Турчин. Куршумът разкъса дрехата и закачи лявото му рамо. „Удари ме“ — помисли Васил, но не трепна, а още преди димът да закрие жълтата чалма на турчина, стреля в него. Манафинът се преви, .. и се строполи на земята. Ст. Дичев, ЗС I, 175.
2. Простонар. Полово извратен мъж; манаф.
— От араб. през тур. manav.