МАНА̀ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до манаф, манафин или е присъщ на манаф, манафин. Юруш — на крепостта — това се вика бой! / Докле да мигне миг — ний бехме горе вече. / Два-три миросал бях по тиквите, изпречи / четвърта муцуна манафска и за миг, / докле да видя аз, той в рамото ми щик — / храс! Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 29-30. Тръгнала ми е булката Станка / с двете си зълви: калина и малина, / .. / Дето ми вървят черни татари, / черни татари, върли манафи / и те си вървят и манафски думат. Нар. пес., СбВСт, 71.