МАНА̀ФЧЕ, мн. -та, ср. Млад манафин или дете манафин (в 1 знач.) Подир тях [татарите] въри въйвода, / подир въйвода — арапче, / арапче, черно манафче. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 21. А Рада му кае: / „Татарче, манафче, / че кога ма питаш / що давам за брата / и за първо либе, / право да ти кажа“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 88. Най-подир въри черно манафче, / черно манафче, черно арапче, / три коня оди, три роба носи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 82.