МА̀НАХ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е еднороден, не е примесен с нещо друго; чист. Манахи вакли овни. Н. Геров, РБЯIII, 48.

2. В съчет. Риза манаха. Чиста, хубава риза. Га да се жениш, момне ле, и мен колисай, / .. / Дар да ма дарот, момне ле, риза манаха. Нар. пес., СбНУ IV, 27.

— От гр. μανάχος.


Източник: Речник на българския език (онлайн)