МАНГА̀Л м. Разлат глинен или метален съд, обикн. на крачка̀, в който се разгарят дървени въглища за отопляване на помещение в миналото или за готвене. Старият кръчмар беше напълнил голям мангал с дървени въглища, сложен по средата на помещението. Г. Караславов, ОХ II, 546. Няколко минути след това тя [Мата] се върна с мангал разжарени въглища и го сложи до краката на Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 211. А в средата [на стаята] — лъснат меден мангал с цял куп жар, проблясваща ярко през тънка мрежица бяла пепел. Д. Талев, ЖС, 332. Премръзнали от студ, носачите бързо донесоха отнякъде мангали, разпалиха огньове на кея. П. Спасов, ХлХ, 412.
— От араб. през тур. mangal.