МАНГА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мангал. Евгени прекара при тия непознати хора четири дена, като се хранеше до насита и се грееше на малкото мангалче, което младият селянин внасяше в стаичката по три пъти на ден. Д. Ангелов, ЖС, 556. Той се приближи до обикновеното сиромашко мангалче, .. и протегна ръка към разгорялата се жарава. Д. Спространов, С, 276. Няма огнище, няма огън — само едно пръстено мангалче с малко жарава. Й. Йовков, ЖС, 154. — Седни, седни, момченце. Изсуши се там на мангалчето — каза ми той. П. Славински, МСК, 62.