МАНГА̀Н1, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Mn — сребристобял, твърд и крехък метал, който се използва в металургията за рафиниране и легиране на стомани, за сплави и др. Манганът в най-висшата си валентност — VII — се явява в съединенията си с типично металоидни свойства. Хим. IХ кл, 1950, 92. Микроелементите манган, мед, .., цинк и др. се отличават с висока биологична активност. Д. Георгиев, ТЖР, 33. За растежа и развитието на растенията е от значение двувалетният манган. П. Боянов, П, 213.
— Нем. Mangan.
МАНГА̀Н2 м. Диал. Уред за почистване семето на памука.
— От гр. μαγγάνι 'менгеме, преса'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.