МАНГАНЍН, мн. няма, м. Хим. Сплав на манган с мед и никел с голямо специфично електрическо съпротивление и малък температурен коефициент, употребявана за направа на еталонни и измервателни съпротивления и елементи на прибори. Сега се употребяват еталони — нормални съпротивления, изготвени от сплавта манганин, с които се сравняват съпротивленията на проводниците. Физ. Х кл, 1965, 136.