МАНГЍЗИ мн., ед. (рядко) мангѝз, м. Жарг. Пари; кинти, мъни, фунти. Защо ли не се пенсионира и да върви да лови риба ? Да си прави вила, ако има мангизи, или пък каквото и да е друго. Д. Цончев, ЛМ, 15. Сега централният проблем са мангизите. Съберем ли достатъчно, ще купя двоен креват. С пейзажи. А на тебе лисица. Да си я туриш на яката. Н. Русев, П, 131. Такова нещо сигурно много мангизи струва.

Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.

— От циг.


Източник: Речник на българския език (онлайн)