МАНГУ̀НА ж. Диал. Бучиниш. — Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита. — Не е, не е! — Е, расте още мангуна, върба. Христом. КМ II, 190. Сократ е отровен с отрова, приготвена от растението Conium macuiatum, най-обикновен нашенски бурен — бучиниш, мангуна, сенникоцветно растение. ПН, 1935, кн. 5-6, 93.