МАНГЪ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от мангър; мангърец. Те [просяците] държат или едната си ръка отворена, или имат някои дрипици, постлани отпреде си, де милостиви хора, .., им спускат по едно мангърче. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.
