МАНДА̀ ж. Диал. 1. Бивол. Биволът прави впечатление и на самия Иречек, дошъл в нашата страна веднага след Освобождението. „Главният впрегатен добитък на българския земеделец — пише той — е биволът, турски манда“. Пр, 1952, кн. 6, 106. Пустите манди не се помръдват! БД I, 109. Докарай мандите да ги поим! Л. Андрейчин и др., БТР, 392.
2. Прен. Много бавен човек или животно (Л. Андрейчин и др., БТР).
◊ Манда поща. Диал. 1. Съвсем бавна поща. 2. Казва се за някой или нещо, които са много бавни в своите действия, реакции при решаване или изпълняване на нещо. Оборът бе почти готов и можеше с малко усилия да бъде завършен още през есента, а през зимата да прекараме в него. Но уви! Нашият управителен съвет се оказа такава манда-поща, че това и досега не е станало. ВН, 1961, бр. 2970,4.
— Тур. manda.