МАНДАРЍН1 м. Истор. 1. Само ед. Висша държавна чиновническа длъжност във феодален Китай. Баща му, благодарение на природния си талант, от обикновен селянин се издигнал до високообразован мандарин, но големият чиновнически сан не го поблазнил и той се върнал отново при своите бедни братя селяни. Ал. Гетман, ВС, 242.
2. Мъж на такава длъжност. Следобед, когато почиваше, той ни заставяше да дежурим до леглото му и да го пазим от мухите. Той ни третираше също тъй, както някога китайските мандарини са третирали своите роби. М. Марчевски, ОТ, 471. Той е тук за пръв път на равни на чала, без ординарец, който да го облича и съблича, да му полива и подава пешкира — изобщо да предугажда всяко негово желание, като на китайски мандарин. Л. Стоянов, Х, 107.
— От санскр. mantrin 'съветник' през порт. mandarin.
МАНДАРЍН2 мн. няма, м. Спец. Вълнен плат с две лица, подобен на дубле.
— От фр. mandarine. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.