МАНДА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Юрид. Който се отнася до мандат (в 1 и 5 знач.). Арабите в откъснатите от Турция Сирия, Ливан, Палестина и Ирак, както и населението на бившите германски колонии, бяха обявени за политически незрели и ОН даде мандат (пълномощия) главно на английските и френските колонизатори да ги управляват. Мандатната система стана прикрита форма на колониално господство. Ист. IХ и Х кл, 117.
◊ Мандатна комисия. Полит. Комисия, която се създава по време на конгреси, конференции и под. за проверка пълномощията на делегатите. Мандатни територии. Полит. Общо название на 6 колонии на Германия и някои владения на Турция, предадени за управление на страните победителки от Първата световна война (Англия, САЩ и Великобритания). Мандатно представителство. Юрид. Представителство, което е установено само за себе си въз основа на юридически факти, свързани само с неговото пораждане.