МАНДАТО̀Р м. Рядко Мандатьор. Сред отрядите пешаци засноваха самотни конници — доместици и мандатори, срещаха се, яздеха заедно, препускаха в различни посоки. А. Дончев, СВС, 568. Тема — военен окръг във Византийската империя, .., В темата е имало и хартуларии .., доместици .., и мандатори — вестители и куриери. А. Дончев, СВС, 845.