МАНДАХЀРАМ, -аш, несв., прех. Диал. Мандахерцам. Всъщност той е толкова егоист, колкото и Христос, колкото всяка необикновена личност .., която живей не за да си мандахера само краката за удоволствие на ония, чието съществувание е най-въпиюща непотребност. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 28.
МАНДАХЀРАМ СЕ несв., непрех. Мандахерцам се. Подир три часа се показаха из оряховския път с осем зайци, провесени по четири на двата коня, на които главите с дългите клепнали уши се мандахераха под хълбоците на конете. Ц. Гинчев, ГК, 151.
— Друга форма: мандаха̀рам.