МА̀НДЖА ж. Разг. Гозба. Вуйна Мита беше сготвила кокошка на лучена яхния, моята любима манджа. Ем. Робов, СбСт, 173. — Хубаво мирише манджата ти, Иване. Познава се, че си стар готвач — измести разговора Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 255. В края на краищата една бира по време на обедната почивка не е кой знае какво нещо! Особено пък след като е натъпкал корема си със солените и люти манджи на жена си. К. Калчев, СТ, 124. „Либе Тодорке, Тодорке, / я готви манджи сякакви, / наточи вино червено / и върла бистра ракия / със Ильо да са почерпим!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 112. Манджа за хилядо, пипер за дукато. Погов. Π. Р. Славейков, БП I, 264. На ръжевия хляб манджата е глад. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 292. Безсолна манджа. Лятна манджа. Манджа без запръжка. Манджа с месо. Постна манджа.
◊ В чужда манджа сол не турям. Разг. Не се заемам да оправям работи, които не се отнасят до мене. В чужда манджа немой се бърка. Диал. Не се бъркай, не вземай участие в чужда работа. Долна (друга) манджа не ям. Разг. Не се задоволявам с каквото и да е, търся, желая нещо по-хубаво. Иска все на Златни пясъци да летува, долна манджа не яде. На (във) всяка манджа мерудия. Разг.; На ката манджа и пипер. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Край него на няколко пъти мина Илия Кавръков, .., и при всяко минаване премяташе извехтяла, очукана берданка. „Ето го и този тиквеник! —.. — И той — на всяка манджа мерудия“. Г. Караславов, ОХ I, 463.
— От ит. mangia 'яж' през тур. manca. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843, 107.