МА̀НДЖИЦА ж. Разг. Умал. от манджа; манджичка, гозбица, гозбичка. Подире, когато дойдоха онез, звенарите, като репей се прилепи за тях, че нашта трапеза вече нямаше манджица, пък сега червен си се писал. Ст. Марков, ДБ, 198. — Цели две недели с коприва ям, не съм си поквасвал никаква топла манджица. Тем., 1881, кн. 2, 26. Петимно беше някое момче да си донесе хубава манджица (гозбица) или орешки в училището. Ил. Блъсков, КУ, 5. — Жено, па оти не сготвиш нешчо манджица за децата? Нар. прик., СбНУ Х, 152.