МАНДИБУЛА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. Който се отнася до мандибула; долночелюстен. Когато Ирина дойде при масата, Бимби, в пристъп на необичайно усърдие, препарираше нещо върху главата на трупа, а Чингис, наведен над него, следеше тревожно движението на ножчето му. — Стой!... — ядосано извика Чингис. — Сряза мандибуларния клон на тригеминуса! Д. Димов, Т, 91.
— От фр. mandibulaire.