МАНДИО̀КА ж. Остар. Маниока. От седем години в Байя, .., не беше валяло достатъчно дъжд .. А хората и там искаха ориз и мандиока, месо и кафе, памук и плодове. М. Вълев, ПСС, 78. Те [чифликчиите] чакаха първия дъжд, за да прекопаят захарната тръст и мандиоката, да почнат оран. М. Вълев, ПСС, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)