МА̀НДРА1 ж.1. В традиционното овцевъдство — временно обединяване на овцете и козите на няколко стопани в сборно стадо за по-пълно оползотворяване на млякото. Началото на мандрите обикновено е в края на юни или в началото на юли, а краят в средата на септември.

2. Оградено място за добитъка с малка тясна вратичка, през която животните излизат едно по едно за издояване.

3. Помещение или малка работилница, предприятие, където се събира и преработва мляко в сирене, кашкавал, масло и др. млечни произведения. Златко влезе в колибата на овчарите. Няколко големи гюма, пълни с издоеното сутрешно мляко, чакаха да ги отнесат в мандрата. Л. Галина, Л, 69.

4. Прен. Разг. Изобилие.

— Γр. μάντρα.

МА̀НДРА2 ж. Диал. Бой. Неска пак втесахме и довечера гъче ше има мандра. БД I, 109.

Ще ям мандрата. Диал. Ще ям бой, ще ме бият.

— Γр. μάντρα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)