МАНДРАГО̀РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мандрагора или е на мандрагора. И преди той [славянинът] да успее да отстрани от себе си хората, които се притискаха наоколо, една малка иконка от мандрагоров корен висна във въздуха на края на кожен ремък. Ст. Загорчинов, ЛСС, 91.