МА̀НДРАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мандра1, свързан е с мандра1, мандраджия или мандраджийство. Каруцарят опъна до скъсване юздите, но трудно се задържаха буйните мандраджийски коне. Сл. Трънски, Н, 198. Мандраджийски занаят.
2. Който се произвежда в мандра1. Ядяха хляб и мандраджийско сирене и час по час извиваха глави да огледат тази необгледна земя. П. Константинов, ПИГ, 211.
◊ Мандраджийско масло. Суроватъчно овче масло, което се добива само при производството на балкански кашкавал. Допуска се овчето мандраджийско масло да съдържа до 20 % вода. Н. Димов и др., ТМ, 63.