МА̀НДРАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Мъж, който работи в мандра1 или е собственик на мандра1 (в З знач.). — Миналата година — пояснява мандраджията Шано — обработихме 160 000 кг краве мляко в масло и извара. Ил. Волен, МДС, 241. Беше вече към средата на август и селяните от няколко дена не носеха мляко в мандрата, но имаше още доста работа за довършване .. Лицето на мандраджията още повече потъмня и като че ли стана изведнъж затворено и строго. П. Вежинов, ВП, 5-6. Пред мандрата шетаха двама души и правеха нещо, .. — Чорбаджията тука ли е? — попита Щерев мандраджиите. Д. Ангелов, ЖС, 259-260.
— Друга (диал.) форма: ма̀ндражия.