МАНЀВРЕНИК, мн.-ци, след числ. -ка, м. Спец. Уред, който с помощта на навиващо се върху барабан въже служи за изтегляне на вагони или влакови композиции, плавателни съдове на пристанища и др.; шпил. Маневрениците се строят за теглителна сила от 300 до 5000 кг., а работната им скорост е до 30 м/мин с максимална бързина на изтегляне до 100 м.