МАНЀВРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Книж. Умение, способност за бърза промяна в посоката на движение; подвижност. Отрядът се подвизаваше в полето след гъстите войскови и жандармерийски роти. Не биваше да нараства — щеше да изгуби маневреността си. Д. Вълев, Ж, 39. Присъствието на батареята щеше рязко да намали ефекта на бронираните чудовища, особено при улични действия в голям град, където маневреността на машините е затруднена. П. Илиев, РВ, 353. Отредът се преместил в планината Одесан. Там, за по-добра маневреност, той се разделил на 7 чети. Г. Караславов, Избр. съч. I, 68. // Качество на маневрен. В играта на футболния отбор липсваше маневреност.
2. Умение, способност бързо да се действа съобразно с обстоятелствата; гъвкавост. Ръководството на всяко предприятие трябва да притежава необходимата маневреност, за да може своевременно да реагира при възникващи трудности.