МАНЕКЀНКА ж. Жена манекен (във 2 знач.). Като излезе от стаичката за проба, лицето ѝ ми се стори озадачено. Хубава ли е? попита тя с леко съмнение. Нищо особено, най-обикновена готова рокля, но поне платът беше хубав. И все пак стоеше много добре на нейната съвършена фигура на манекенка. П. Вежинов, Б, 32. Работи като манекенка в модна къща.


Източник: Речник на българския език (онлайн)