МАНЀЛА ж. Диал. 1. Дълга дебела тояга, която се използва за носене на тежък товар от двама души; сопа. То̀е казан ще го пренесем с манела. БД I, 109.
2. Малък железен лост, който се използва за правене на дупки в скали. За да не изпреварят, чакай ние пък да се стегнем и с лопатите и с манелите да разкъртим повече камък! Г. Караславов, ПМ, 60.
— Γр. μανέλλα.