МАНЀР м. Остар. Книж. Маниер; манера. В тия четири къщи ся усредоточаваше животът на цариградското Българско дружество .. В тях можаше да ся научи на манер и на добър тон. Б. Димитров, Я I (превод), 62. Мене ми са виждаше, право наистина, но не толкоз прилично на това, що говореше той. И стидно и грозаво ми идеше някак да бъда последовател на человек, който с таквизи груби манери защищаваше правдините на народа си. Лет., 1876, 38.