МАНЀЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Мъничък; маненки, малечък. Прозорците в собата бяха манечки, с валчести мътни стъкла. Н. Бончев, ТБ (превод), 5. Такива гости макар и да са виждат сладки на пазача, но никак не са приятни на стопанина на къщата. Същото правят и манечките момиченца, кои, като ядат, залъгват се само с пазача. Д. Блъсков, У, 1871, бр. 19, 296.