МАНИА̀ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Само ед. Качество на маниак; маниащина. Будевска бе наясно за таланта си, .., но маниачеството ѝ бе чуждо и тя го презираше във всичките му форми и у всекиго. Ст. Грудев, АБ, 174. Малко по малко тая атмосфера на любоугодничество и маниачество пропива мислите на богобелязаната личност и в една самохипноза водачът наистина почва да вярва в своята изключителна мисия. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 156.
2. Проява на маниак; маниащина. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоценност“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127-128.