МАНИА̀ЧКА ж. Жена маниак. — Аз да ти умра на цифрите! — каза леля Марта с превелико презрение; да не беше маниачка чистница, непременно щеше да се изплюе на килима. А. Гуляшки, ДМС, 138. — А Лиляна? Тя лесно се сближава с хората — с насмешлива нотка добави тя, — макар че е малко маниачка, извисоко гледа на другите. Х. Русев, ПЗ, 171. — Госпожата може да се държи по-учтиво — каза тя почервеняла от гняв... — Казвай!... — сухо произнесе той [Борис]. Зара го погледна възмутено. — Понякога и двамата ставате съвършено простаци... Маниачка и парвеню! Д. Димов, Т, 140.