МАНИА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е характерен за маниак, присъщ е на маниак; маниачески. Дълго време, .., Слановски седя замислен до бюрото. Той не можеше да си обясни маниашката вяра на Михалчев, неговата „голяма цел“ в живота, нито постъпката му, която сама по себе си му се виждаше подла. В. Нешков, Н, 407. Някои вили веднага им харесваха. Особено една, във формата на кораб. — И все пак — маниашка работа — сухо констатира Андрей. — Трябва да е на някой богат и тъп търговец на зеленчук. С. Чернишев, ВМ, 58.
МАНИА̀ШКИ. Рядко. Нареч. от прил. маниашки; маниачески. Постъпва маниашки.