МАНИЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до маниер (във 2 и З знач.). Песните записват на магнетофонна лента и нотират по-точно с възможно всички орнаменти и маниерни особености на певеца. НК, 1958, бр. 13, 6.
2. Прен. Който е лишен от естественост; предвзет, изкуствен. Той се приближи към годеницата ми с оная — .. — маниерна любезност, с усмивката, която аз тогава, влюбеният в младата си годеница, смятах за искрена. М. Кремен, РЯ, 592-593. На неспокойното дирене на истината се противопоставя позата и маниерното поучение. В. Йосифов, Избр. тв I, 13-14. Томас Ман изповядва, че за него да четеш Толстоя значи — да се спасяваш от изкушението да бъдеш маниерен... Н. Лилиев, Съч. III, 231.