МАНИЕРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Изк. Направление в италианското изобразително изкуство през ХVI в., което отразява упадъка в ренесансовото изкуство в условията на феодално-католическата реакция, като издига формално-стилистическите особености на художествената творба и подражава на някои похвати на ренесансовите майстори. Още през втората половина на ХVI век съществуват паралелно три художествени направления — късно Възраждане, маниеризъм и академизъм. Хр. Ковачевски, СК, 30. За да изучите Св. Петър би трябвало да посветите на това цели три месеци .. Тук виждате изкуството изпаднало до най-студения маниеризъм, една стъпка по-горе спирате да се чудите на най-чистия класически стил. К. Величков, ПССъч. III, 77-78.
2. Остар. Маниерност. Колко трудно е да се освободим на сцената от чувството, че сме наблюдавани! А опасно е в старанието си да бъдем естествени да не изпаднем в маниеризъм. Често маниеризмът на сцената се ражда от престараване да бъдем по-естествени. Ст. Грудев, АБ, 150. На запад се наситиха и на уморителния маниеризъм на фрази. К. Христов, ПП I, 10.
— От фр. maniérisme.