МАНИЀРНИЧЕНЕ ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от маниернича. Неовладяването на жизнения материал води до безсилие, .., а безсилието избива в маниерничене, .., и то не само в приложното изкуство и литература, но и в театъра и музиката. С, 1955, кн. 3, 147. Тези откровения са написани с дивен език, често покваряван от маниерничене, от което поетът по-скоро трябва да се отърве. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 50. Авторът се е увлякъл в езиково маниерничене. С, 1952, кн. 10, 188.