МАНИКЮ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, и -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За нокти, пръсти — който има маникюр, който е с маникюр; маникюриран. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта .. Срещу него седеше Насю х. Грозданов. Четиридесет и три годишен ерген, .., той играеше спокойно, малко небрежно, сякаш оглеждаше маникюрените си нокти. Д. Ангелов, ЖС, 30-31. — Това е на нервна почва! — каза младата лекарка, като попипа крака ми с двата си маникюрени пръста. Ст. Даскалов, ЕС, 292.
2. Който е предназначен за правене на маникюр (в 1 и 2 знач.). Третата и последна работа на Черню беше да се отърве от молителите, .., и тем подобна пасмина, която му разваляше кефа в приемните дни. За тази цел, .., той зяпаше в тавана, стържеше си ноктите с маникюрна пиличка. Ем. Манов, В, 38-39. Маникюрна масичка. Маникюрна ножичка.